top of page

ПРАВОСЛАВЕН МОЛИТВЕНИК ЗА ДЕЦА

ЗАКОН БОЖИ

     БОЖИЯТ  ЗАКОН

Мат. 22:35-40

Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед;

а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;

на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.

 
Изход 20:2-17

1.  Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството; да нямаш други богове, освен Мене.

2.  Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят, и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.

3.  Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно.

4.  Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи; а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да е) твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти; защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.

5. Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава.

6.  Не убивай.

7.  Не прелюбодействувай.

8.  Не кради.

9.  Не лъжесвидетелствувай против ближния си.

10.  Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) - нищо, което е на ближния ти.

Завтът на Свети Йоан Рилски Чудотворец

 

                               Заветът
     на Свети Йоан Рилски Чудотворец

Аз, смиреният и грешен Иван, който не съм извършил никакво добро на земята, когато дойдох в тази Рилска пустиня, не намерих човек в нея, но само диви зверове и непроходими дебри. И поселих се в нея самин със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив, но небето ми беше покров, земята - постеля и тревите храна. Но благият Бог, заради обич към Когото презрях всичко и претърпях глад и жажда, мраз и слънчев пек и телесна голота, съвсем не ме изостави, но като милосърден и чедолюбив баща обилно задоволи всичките ми нужди. И що да въздам на Господа за всичко, що ми даде? Много са Неговите благодеяния към мене, понеже от Своята света висота погледна милосърдно на моето смирение и ми оказа помощ да претърпя всичко - не аз, а Христовата сила, която е в мене - защото от Него е всяко добро дарование и всеки съвършен дар отгоре идва.

И като ви виждам днес събрани в Господа тук, гдето, както казах, досега човек не е обитавал, но само диви зверове, а освен това, като предвиждам, че наскоро ще настъпи краят на тукашния ми живот, поради това намислих да ви оставя преди моето отхождение от тукашния ми живот настоящето мое отческо завещание, както и бащите по плът оставят на своите чеда земно наследие от сребро и злато и друго имущество, та като поменувате вашия отец по Светия Дух, да не забравяте и неговото завещание.

Зная аз, възлюбени в Господа чедца, зная добре, че вие като новоначални, още не сте утвърдени в иноческия живот. Но не бойте се, защото Божията сила в немощ се показва съвършена. Тъкмо поради това и намислих да ви напиша това мое грубо и неуко завещание, та, като го имате винаги в паметта си, да се укрепвате телесно и душевно в Господа и да напредвате чрез добродетелите в страх Божий. Защото вярвам в моя Бог, Комуто служа от моята младост и усърдно му се покорих, че след моето заминаване тази пустиня, която досега беше страшна и необитаема, ще бъде населена от множество пустинни жители и за нея ще се изпълни писаното: чедата на запустялата са много повече, отколкото на тази която има мъж.

Поради това, моля ви, чедца мои, които в Господа съм събрал, моля ви, моя утроба, не пренебрегвайте наставленията на вашия отец, и заедно с апостола казвам: "Пак съм в мъки, докато се изобрази Христос във вас." Моля ви и ви заклевам със страшното Божие име, да не нарушите или изоставите нищо от него след моята смърт, но всичко, което написах, както е написано, да изпълнявате напълно, както сте се и обещали пред Бога. И който пристъпи или наруши нещо от него, той да бъде проклет и отлъчен от Отца и Сина и Светия Дух и да няма дял със светците, които от веки са угодили Богу, но неговият дял да бъде с онези, които са разпнали Господа на славата и с Неговия предател Юда, да бъде заличен от книгата на живите и да не бъде записан с праведните".

И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път. Пазете се грижливо от светски увлечения и винаги помнете заради що сте излезли от света и заради що презряхте света и светските неща.

А най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини, според апостола, който го нарича второ идолослужение. Защото за инока богатството не е сребро и злато, но съвършената бедност, отречението от своята воля и възвишеното смирение. Не ви казвам това като мои заповеди, но ви напомням Христовите заповеди. Защото Той казва на Своите свети ученици, а чрез тях и на всички, които са се отрекли от света: "Не притежавайте злато, нито сребро, нито торба, нито медни пари в пояса си и прочее." Защото златото и среброто са големи врагове на инока и подобно на змия ухапват оногова, който ги има. Ако прочее, имаме безсъмнена надежда в Бога, Той не ще ни остави лишени от нищо, защото сам Той казва: "Ако жена би забравила своите чеда, то Аз не ще ви забравя." И другаде: "Търсете първо царството Божие и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде." Защото в началото, когато дойдох в тази пустиня, лукавият опита да изкуси чрез сребролюбие и мене - понеже благочестивият цар ми изпрати множество злато. Когато се отказах да го видя заради Господа, аз разбрах, че това е било коварство на дявола. Не го приех, но го върнах на оногова който го изпрати понеже така помислих в себе си: Ако бях желал да имам злато и сребро и подобни тям неща, то защо дойдох в тази страшна и непроходима пустиня, гдето не намерих човек, но диви зверове - и така се избавих от козните на лукавия изкусител, който се старае да ни спъва в онези неща, от които самоволно се отрекохме. Поради това и вие не търсете нищо от тези неща. Защото вашия Небесен Отец преди вашите молитви знае от що се нуждаете.

Нито пък търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях, като оставяте Небесния цар, Комуто се записахте да бъдете войни и да воювате не по плът и кръв, а против миродържителя на тъмата на този свят. Но и пророк Иеремия ни заплашва, като казва така: "Проклет да е човекът, който се надява на човека" и останалото. Като изброява злините, той добавя че е благословен човекът, който се надява на Господа. Не казвайте, що ще ядем, или що ще пием, или в що ще се облечем. Защото езичниците търсят всичко това. Погледнете птиците небесни как не сеят, нито жънат, нито събират житници, и вашия Небесен отец Ги храни. Не сте ли вие по-горни от птиците? Щом веднъж сте излезли от света, не се възвръщайте назад нито с тялото си, нито с ума, защото никой, според казаното, като положи ръка на ралото и поглежда назад, не ще бъде насочен към Небесното царство. Но и апостолът, прочее учи да забравяме онова, що е отзад и да се стремим към това, що е напред. Що означава, чедца мои, това: да забравяме нащата, които са зад нас? Нищо друго, освен да предавам всячески на глъбините на забвението всичко онова, което - излизайки заради Бога от света - сме изоставили и презрели, а да се стремим към лежащия пред нас подвиг, към който бидохме призовани от нашия основоположник - преблагия наш Бог Господа Иисуса Христа, Който ни е удостоил да понесем Неговия благ ярем, защото Неговото иго е благо и Неговото бреме е леко.

И както ви събра в едно благодатта на Светия Дух, така и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено, като дихаете еднакво, отправяйки поглед само към вечното въздаяние, което Бог е подготвил за онези, които Го залюбиха. Общежителното пребиваване в много неща е по-полезно за иноците, отколкото уединеното. Защото уединеното не подхожда на мнозина, но на твърде малобройни и съвършени във всички иночески добродетели. Общият пък живот изобщо е полезен за всички, както и отческите книги достатъчно ни казват това и ни учат. Духоговорещият пророк Давид го възхвалява, като казва: "Ето, колко е добро или колко е красиво да живеят братята заедно." Към това припява и един духодвижен църковен песнописец така: "Защото в това Господ обеща вечен живот." Но и сам благият наш Владика Господ Иисус Христос не казва ли със своите пречисти устни: "Гдето са двама или трима събрани в мое име, там съм и Аз всред тях." А нашите богоносни отци казват за самопребивателния живот: "Горко на самичкия, защото ако падне, няма кой да го вдигне."

Поради това, чедца, щом като Светият Дух чрез устата на пророка похвалява общия живот, не го пренебрегвайте и вие, но напротив, утвърдете го и бъдете като едно единно тяло в Господа, което има различни членове, като едни образуват, прочее, главата, която притежава повелителството, а други нозете, които се явяват тези, които работят и носят, други пък - другите части на тялото, та да се състави от всички единно духовно в Господа тяло, водимо и управляемо от една разумна и словесна душа - сиреч чрез духовно разсъждение - и да няма нищо разделено. И когато се установи такова пребиваване и живеене според Господа, тогава и Той сам ще бъде посред вас, като ви управлява невидимо.

Не търсете първенство и началства, но помнете Оногова, Който е казал: "Онзи, който иска да бъде по-голям всред вас, нека бъде слуга на всички." Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствани от всички в духовните деяния и превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение и години да пасат добре и богоугодно повереното им стадо по ливадите на благочестието и на животворните заповеди Христови. За тези подобава да се иска потвърждение повече от Бога, отколкото от своето си мнение. Ако ли пък, както казва великия наш отец и иночески наставник преподобния Ефрем Сирски, всички започнете да желаете началства и предстоятелства и всички да бъдете игумени, и всички наставници, и тълкуватели, и учители, и поникнат всред вас съперничества, свади, разпри, ревност, клевети, високомерия, завист и други неподходящи за монасите страсти, тогава знайте положително, че Христос не е между вас, защото Христос не е учител на раздор и несъгласие, но на мир и съединение. Защото той се моли към Бога и Отца и за Своите свети ученици да бъдат единни, сиреч единомислени, именно тези и всички, които чрез тях вярват в Него, и говори така: "Отче свети, запази ги в Твоето име, да бъдат единни, както сме и Ние." И другаде: "Моля се не само за тези, но и за онези, които вярват в Мене заради техните думи, да бъдат всички единни." Така и вие бъдете единни, имайте мир помежду си, защото Той казва към Своите ученици: "Мир ви оставям, моя мир ви давам." А какъв е този Христов мир, чедца? - Той сам отново казва, като говори: "Не както дава светът ви давам Аз." Но този Христов мир надминава всеки ум. Това е мирът, за който говори пророкът: "И неговият мир няма предел" (Ис. 9:7). Но и апостолът ни учи, като казва: "Имайте мир и святост - с всичко друго, но без тези неща никой не ще види Бога." Такъв мир, прочее, имайте и вие помежду си и с голямо единомислие и разсъждение устройвайте всичко според Бога, за да не разгневявате благия ваш Владика Бога.

Ако ли пък се намери някой измежду вас, който сее плевели, раздори и други съблазни, такъв веднага го отстранете отсред вашето събрание, за да не се обърне това на разяждаща живеница, според Апостола, и да не се разпространи злото между добрите, и да не би някой корен на горчивина да прорасте нагоре, да направи пакост и чрез това да се осквернят мнозина. И злият вълк да не смути мирното Христово стадо, защото и такива ще се явят. За тях предсказва Христос, говорейки: "Защото е нужно да се яви съблазън, и горко на света от съблазънта." Поради това и вие, чедца, се пазете от тези неща и не ги допущайте да живеят между вас. Но ги отклонявайте далече от себе си, както пастирът прогонва краставите овце от чистото стадо.

Като живеете пък вкупом заради Господа и понасяте тежестите един другиму, не пренебрегвайте и онези, които живеят в уединение и се скитат в пустините, и в пещерите, и в земните пропасти - за които не бе достоен целият свят - но ги снабдявайте, когато може, за да ги имате като молители пред Бога, защото молитвата на праведника може много да постигне.

Поучавайте се в Господния закон ден и нощ, прочитайте често отческите книги и се старайте да бъдете подражатели на светите наши отци Антония, Теодосия и другите, които просияха като светила в света със своите добри дела. Придържайте се крепко о църковното правило, като не изоставяте или презирате нищо от онова, що е установено от светите отци.

Ръчната работа да не бъде пренебрегвана от вас, но, прочее, в ръцете ви да има работа, а молитвата: "Господи, Иисусе, Христе, Сине Божий, помилвай мене грешния" да бъде постоянно в устата ви, както и в ума ви - споменът за смъртта. Такова беше деянието на древните пустинни отци, и те не ядоха напразно своя хляб, и не само те самите се препитаваха от труда на своите ръце, но отдаваха и на нуждаещите се, и така не се излъгаха в своята надежда. Защото, както казва апостолът, добре е сърцето да се утвърждава с благодат, а не чрез храни, от които не са получили полза онези, които са живели всред тях. А той казва: "Да пребивава братолюбието, не забравяйте странолюбието, понеже чрез него някои, без да знаят са угостили ангели."

Новопросветените люде от единокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави, които дори и след приемането на светата вяра поддържат. Но те вършат това поради простота и заради това се нуждаят от вразумение.

Още много имах да ви говоря, възлюблени ми в Господа мои чедца, но не е възможно всичко да се напише. Предавам ви на Тогова, Който е извор на всяка премъдрост и разум и истински Утешител - на Светия и животворящия Дух, та той сам да ви даде мъдрост, да ви вразуми, да ви просвети, да ви научи и настави на всяко добро дело.

А сега ви оставям възлюбения наш брат Григорий за наставник и началник вместо мене, за когото вие всички свидетелствате, че е годен да ви управлява добре и според Бога, и единомислено го избирате за началник, ако и да не желае, но поради послушание и смирение се повинува на вашето искане. А след това - когото Бог ви покаже.

Аз пък отсега желая да пребивавам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите прегрешения и да изпрося милост от Бога. А вие винаги поменувайте във вашите молитви мене, грешния ваш отец, за да получа милост в съдния ден, понеже нищо добро не сторих на земята и се боя от [Страшния] съд и мъките, които са приготвили за грешниците като мене, и Божията благодат да бъде с всички вас, като ви осенява и закриля от всички злини. Амин.

Написа се в годината от създаването от света 6449 [941 от Р. Хр.], в 25-ия ден от месец март.

Аз, смиреният и многогрешен Йоан, първи жител на Рилската пустиня, подписвам със своята ръка и потвърждавам гореказаното.

Из книгата на проф. Иван Дуйчев 
Рилският светец и неговата обител. Живот и иночески подвизи гл. III част Б
Библиотека “Златни зърна”, София, 1947 година
Източник:
http://www.pravoslavieto.com/docs/sv_otci/sv_Joan_Rilski_Zavet.htm

Св. Николай Сръбски
ПАЗИ ВЯРАТА СИ, БЪЛГАРИНО БРАТЕ!

(от "Православен календар" 1939 г.)

    I.

    Българино брате, към тебе се обръщам да те попитам нещо. Не оставяй твоите волове и не задържай твоя плуг. На моя въпрос можеш да отговориш и като ореш. Не те питам за пътя, та да е нужно да дигнеш ръка от плуга и да ми го посочиш. Не ти искам вода, та да спреш оранта си и да ме заведеш на извора. Виж, ти цял ден ореш и цял ден мислиш и мислите ти остават затворени в тебе. Искам да те запитам за нещо, което е вътре в тебе, на което можеш да ми отговориш, държейки ръка върху плуга и чертаейки хубави бразди след воловете си.

    Гори ли още кандилото на вярата в душата ти? Имаш ли достатъчно елей в твоето кандило и светло ли е вътре в твоята душа? Българино брате, гори ли у тебе кандилото на вярата?

    Това е моят въпрос и това искам да те питам, но не от мое име, но от името на твоите родители, които те кръстиха във вярата Христова и те причастиха с Неговата кръв. И питам те от името на твоите деди и прадеди, които от препълненото и пламенно кандило на своята вяра наляха и запалиха кандилото на вярата в твоята душа. И питам те в името на онези далечни твои предци, които под петстотин годишното турско робство не позволиха да се угаси кандилото на вярата.

    II.

    Зли ветрове те удариха от всички страни, българино брате. Усещаш ли? Виждаш ли? Чуваш ли?

    Искат да угасят кандилото на вярата вътре в твоята душа. Искат да скъсат твоята връзка с твоите родители, с твоите предци, с твоята слава. Искат да те оставят във "външната тъмнина", без кандило и без божествен пламък в душата. Искат да те осиромашат и оголят, да ти опразнят душата и да я направят пуста.

    Тези три ветрове са: неверието, кривоверието и маловерието.

    Неверието иска да подсече корена на твоята душа. А щом е подсечен коренът, какви листа и плодове можеш да очакваш от дървото?

    Кривоверието иска да изкриви твоето сърце и душа, и характер, както ги е изкривило у своите последовници. Така, едни кривоверци са отхвърлили празнуването на неделята и са възприели еврейската събота, други са изхвърлили поста, трети — почитането на светиите, кандилата, иконите и кръста, четвърти са отхвърлили сродството между хората при женитба, пети са отхвърлили причастието с кръвта Христова и т. н.

    Маловерието иска само да се наричаш християнин, но да не бъдеш такъв. То се плаши от мрака на безверието, отвръща се от лъжите на кривоверието, но и своята вяра държи само върху езика.

    Безверието иска да разбие кандилото на твоята душа. Кривоверието иска да налее вода вместо елей в кандилото ти. Маловерието ти дава свободата да държиш кандилото си както искаш, само не желае да го види запалено.

    Това са три зли ветрове, които са ударили твоята душа в тия дни. Нека Всевишният те благослови, за да бъдеш благословен и силен. Защото само благословените и силните могат да се спасят от тези три вятъра. Бъди благословен и силен, българино, брате мой.

    III.

    Твоята вяра те пази от всяко зло, българино брате. Винаги, когато те е притискала неволя, твоята вяра ти е помагала.

    Когато този свят ти се стори като тъмница, без врати и прозорци, твоята вяра ти казва: не бой се! Творецът държи всичко в Своята власт. Той те нарича син и иска да Го наричаш Баща.

    Когато съгрешиш и людете видят твоя грях, осъдят те и те захвърлят като непотребна вещ в тоя свят, твоята вяра пази цената ти и ти казва: Христос умря за грешниците на кръста. Той е платил твоя грях пред Бога и ти си за Бога много ценен и скъп.

    Когато те сполетят нещастия и ти загубиш чеда, имот и пари, и няма къде да подслониш морната си глава, твоята вяра те пази от мрачни мисли и тъги и ти казва, че всичко, което е изпаднало от ръката ти, паднало е в ръката на твоя Отец, Чийто са всички богатства и иманета, и всички блага на всички светове.

    Твоята вяра те пази от болести и в болести, в мъки и от мъки, в мрак и от мрака, в отчаяние и от отчаяние, в самота и от самота, в смъртта и от смъртта. И от смъртта те брани твоята вяра. Наистина и от смъртта, от която безверниците дори не знаят, че има отбрана.

    И от безверие те брани твоята вяра, от оная напаст, която стои над всички напасти, от оня мрак, който е по-гъст от всеки мрак и от оня мраз, който е по-студен от всеки мраз. О, българино брате, неверието е жива смърт за людете и народа. Всяка смърт е мъртва, но неверието е жива смърт. От тази жива смърт те брани твоята вяра.

    Какъвто е разложеният труп в шарения ковчег, такава е душата в живото тяло на безверника. Той е гроб, украсен и заграден, а вътре е самата смърт. Всичко в него е смърт — всяка мисъл е смърт, всяко желание — смърт, всяко намерение е смърт, всеки план е смърт.

    Кое може да те запази от жива смърт, която носи маската на живота? Само твоята вяра в живия Бог Творец и в Христа Спасителя.

    Твоята вяра те пази от зли и глупави помисли, грешни желания и пагубни намерения.

    IV.

    Пази и ти твоята вяра, българино брате! Както твоята вяра те пази от всички злини на тоя свят, пази я и ти, твоята вяра.

    Плугът те пази от глад, земеделецо. Затова трябва и ти да го пазиш от ръжда. Иначе ще останеш гладен.

    Както земеделецът пази плуга от ръжда, за да го запази във време на глад, както ковачът пази огъня от влага, тъй и ти трябва да пазиш своята вяра от зли ветрове, та вярата да запази твоя живот, сила и радост.

    Тъкачката пази добре своя стан, за да бъде станът в ред. Защото само на хубав стан може тъкачката да изтъче дрехи за себе си и за децата си.

    Домакинята пази добре брашното от плесен, за да бъде брашното здраво. И внимателно го сее и пресява, за да омеси здрав хляб за себе си и за децата си, за да бъдат децата u здрави заедно с нея.

    Както тъкачката пази своя стан, за да бъдат облечени добре тя и нейните деца, така трябва и ти да пазиш твоята православна вяра, българко сестро! Защото от вярата и с вярата се тъкат всички достойнства, които обличат човешката душа.

    И както умната домакиня пази и пресява брашното, за да има здрав хляб за себе си и чедата си, така и ти трябва да запазиш своята православна вяра и да я чистиш и пресяваш от всякакви плевели, българко сестро! Защото само здравата и чистата вяра храни душата и дава здраве на твоята душа и на душите на твоите мили деца.

    Славеят пази гласа си, за да може да чурулика песни, които веселят неговото сърце и сърцата на тия, що слушат. Паунът пази своите пера, пази своята чудна златоткана одежда, за да се радва сам и да радва людете с нея.

    Както славеят пази гласа си, който е извор на радости и тъги, тъй и ти пази своята вяра, българче мое златно! Защото твоята вяра е извор на радост за тебе. И както паунът пази красотата на своите пера, така и ти пази своята вяра, която краси душата ти.

    V.

    Видял ли си славей, който не пее? Струва ли нещо? Пази ли го някой? Търси ли го някой? Скърби ли някой за един замлъкнал славей повече, отколкото за едно врабче? Гласът прави славея. Гласът му дава цена. И видял ли си оскубан паун? Не се ли смеят хората, вместо да му се наслаждават?

    О, българче мое златно! Твоята цена е във вярата ти. Ако, не дай Боже, някой злосторник прогони вярата от твоята душа, ти ще бъдеш по-евтин от замлъкналия славей и по-жалък от оскубания паун.

    Затуй пази вярата си, защото и тя те пази. Вярата е за тебе извор на живот, вярата е храна, вярата е одежда на твоята душа, вярата е твое здраве, вярата е твоя песен, радост и веселие, вярата е божественият пламък в тебе.

    Нека пазим вярата си, нашата драгоценна православна вяра!

ПАЗИ ВЯРАТА СИ, БЪЛГАРИНО БРАТЕ!
bottom of page